Без съмнение Рила планина е една от най-живописните български планини, предлагащи спиращи дъха планински гледки по всяко време на годината. Природата е дарила Рила с божествена красота и невероятно разнообразие от растителен и животински свят. В Рила се намират голям брой реки, извори, потоци и кристално чисти езера.
Обаянието на Рила е предизвикало редица поети да напишат своите паметни творби, както и художници да запечатат омайната красота на планината на своите платна. Със сигурност няма българин, който да не е чувал за Рила планина. Със своя връх Мусала, издигащ се на 2925м. височина, Рила е неоспоримият първенец сред всички планински масиви.
Всяка година това прекрасно кътче привлича с райската си планинска красота хиляди български и чуждестранни туристи от целия свят, запалени планинари и фенове на приключенията сред природата и планиската тишина.
2629 км. е общата площ на Рила, а пък 1487 м. е средната надморска височина на планината. Повечето от планинските ѝ върхове са с надморска височина от 2500 – 2700 м. и от тях се открива алпийски изглед какъвто е връх Мальовица.
Рила планина е първа по височина на Балканския полустров и пета сред планините в Европа. Преди нея в класацията е вулканът Етна с 3340 метра височина.
Тя е разположена в северозападния край на Рило-родопския планински масив. Най-високите ѝ части са изградени от гранит и мрамор, а ядрото ѝ също е главно съставено от гранит. Рила планина е главно изградена от интрузивни и метаморфни скали.
Географските координати на национален парк Рила се намират между 41°53´ и 42°19´ северна географска ширина и между 23°07´ и 23°55´ източна географска дължина.
Рила планина е заобградена от следните планински котловини: на североизток от Костенецко-Долнобанска, на север от Самоковската, на юг от Разложката, на югозапад от Благоевградската, на северозапад от Дупнишката.
Рила се дели на няколко части: Източна Рила, Централна Рила, Северозападна Рила, Лакатишка рила, Югозападна Рила. Територията на източните части на Рила е заета от високопланински ливади.
През нейното било е пътят на Главния български вододел, чиято траектория съвпада с Главния балкански вододел, който се явява граница между Черно и Егейско море.
Рила планина се явява централна хидроложка точка с огромен ресурс от хидроенергия. Рила също дава началото на най-пълноводните реки в България: Искър, Места и Марица.
Изворните точки на техните притоци (а също и на Струма река) също се намират на територията на Рила. Това са: Благоевградска бистрица, река Белишка, Рилска, Градевска река, Черни Искър, Прав, Леви и Бели Искър, Черна и Бяла Места.
В Рила намират своето местообитание около 2000 растителни вида и също и многообразие от планински животински видове. В Рила виреят гори от бял бор, бяла мура, смърч. От животните се среща разнообразие от птици, земноводни, безгръбначни, влечуги и риби, от които някои видове се явяват ендемити.
На територията на планината се намира природен резерват “Рила„ – най-големият по мащаби от общо всички национални паркове в страната. Той се разполага между 800 и 2925 м надморска височина в едни от най-високите и централните части на Рила. В парка се намира и Мусала – първенецът на Балканския полуостров.