Според легендата за седемте рилски езера преди хиляди години, когато на земята още не живеели хора, планината Рила била дом на двама великани – мъж и жена. Тяхната любов била много силна и те почитали изключително много красотата и уюта на своя прекрасен дом. Домът им бил неземно красив, там било винаги топло, слънчево и много уютно. Нямало живо същество, което да не се влюби в това място и да не иска да живее там. Всички стихии и целият свят се радвали на великаните и тяхната любов. Обаче един ден ги сполетяла беда, зли сили минали покрай техния дом. Когато видели това красиво място, злите сили изпитали завист към семейното щастие на великаните, ядосали се и поискали да разрушат дома им и да унищожат любовта им завинаги. Така те започнали да пращат към тях черни облаци и опустошителни ветрове. Земята била разтърсвана от страшни земетресения. Великанът защитавал свсички сили всеи стрък тревичка, всяко малко поточе или цветче, пазел своята любима и отбивал атаките на жестоките зли сили. За съжаление това само ги озлобявало още повече и те решили да осъществят злия си план докрай. В една тежка битка великанът намерил своята смърт. Щастливи от своята победа злите сили си тръгнали и оставили след себе си само разрушени скали, опропастени долини и една изпълнена със скръб супруга. Тъгата на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ѝ течали безкрайно и се стичали по хребетите направо в долините. Нейните сълзи докато течали се събирали в доловете и така от тях се образували кристално чисти езера с изумителна красота – Рилските езера. Преди езерото Бъбрека планинските водачи ни показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата приличи много на фигури на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени великани, които ще останат вечно да бранят своя красив дом.