Легендата за Седемте рилски езера гласи, че преди много години, когато Земята още не била населена от съвременните хора, в планината Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали с цялото си сърце, обичали ужасно много и своя дом. Той бил привлекателен, слънчев, топъл и уютен. Всяко живо същество се очаровало от мястото, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.
За нещастие обаче един ден злите сили минали покрай техния дом. Като видели, че съществува такова красиво място, завидели на семейното им щастие. Ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да изпращат черни облаци и опустошителни ветрове, а земетресения започнали да разтрисат земята.
Мъжът великан защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе и цвете. Той бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само увеличило тяхната злоба и жестокост. Те били решени да завършат пъкленото си дело докрай.
В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от постижението си, злите стихии си тръгнали. Оставили след себе си разчупени скали, опропастени долчини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите й бликали безспир и се стичали по хребетите право в долчините. Леели се и се събирали в тях. Така се образували бистри езера с изумителна чистота.
Преди езерото Бъбрека планинските водачи обикновено показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобява именно фигурите на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своя красив дом.